Казвам се Атанас Атанасов Данаилов, роден на 16.03.1973 год., в село Градежница. Завършвам гимназия с рисуване в град Ловеч. След “отбиване” на военната служба следват няколко опита за влизане в Художествената академия. Приет съм в специалност „дърворезба”, в класа на проф. Кънчо Цанев, а магистратура завършвам при проф. Антон Дончев – светила в творческия живот на България. Почти 17 години задържам възможността за изява в творчески план, поради тежките времена, които лягат на плещите на семейството ми. Преди 17 години лекарска грешка уврежда първото ни дете, момче, което е приковано до края на живота си на легло. Диагнозата е тежка: детска церебрална парализа – квадрипареза. Трудностите са огромни, лекарите дават година -две живот на свидното ни дете, но любовта ни и денонощното обгрижване, с което се раздавахме и милостта на Бог, оставят Стефан цели 17 години радост в сърцата ни. Светлината и любовта, която излъчва момченцето ни е несравнима с нищо. Ето защо, семейството ни започва да живее по съвсем друг начин и правила спрямо нормалния свят. Живеехме неговия живот. На 17 декември 2023 г. ангелското дете Стефан отлита завинаги, празнотата в душите ни е незаличима . След него настана пустота, можех само да изливам душата си в скулптурата от дърво. Така започва ново начало за мен, един събирателен образ на изпразнялата ми душа в изкуството.