От 1961 до 1963 г. учи средното си образование във Видин. В този период тренира различни спортове – колоездене, вдигане на тежести и гребане. Най-голямото му постижение е шампионска титла за юноши на 10 км. кану. След като завършва Втора гимназия във Видин през 1964 г. отбива редовната си военна служба в Ямбол до 1966 г. В периода 1966 – 1968 г. кандидатства във Висшия институт за изящни изкуства “Николай Павлович” без успех. През тези три години е на свободна практика и работи в областта на плакатите и търговските реклами. Освен това се занимава с живопис.

Най-накрая мечтата му се сбъдва през 1969 г. и е приет във Висшия институт за Изобразителни изкуства със специалност “Дърворезба”. През 1977 г. завършва института и започва да участва в различни изложби. Първата му самостоятелна изложба е през 1980 г. в София. Нарича я “Сребърна изложба”, в която показва 70 свои произведения. Част от творбите му обикалят места като Видин, Югославия и Торино в Италия. От 1981 г. до днес негови изложби обикалят цял свят – от Лондон, през Франкфурт до Мелбърн и Сидни в Австралия, Испания, САЩ, Швейцария и др.

През 1997 г. в Рим тогавашният вицепрезидент на България Тодор Кавалджиев връчва на Папа Йоан Павел II статуетка на Св. св. Константин и Елена, изработена от Ставри Калинов. Това е пореден голям връх в неговото развитие.

Той работи с коприна, гипс, злато, сребро, бронз, студена керамика и стъкло. Прави портрети на Васил Левски, Борис Христов, Николай Гяуров, Джон Атанасов и на други известни българи. Рисува икони, майстори статуетки за фестивали и конкурси. Негова скулптура е “Истината за перото” в градинката пред БТА в София.

Носител е на различни награди като “Кристалната звезда” на галерия “Макта” през 1995 г. и наградата “Златен век” на Министерството на културата през 2006 г.

В личен план има два брака – през 1978 г. се жени за Ива Моканова, но се развеждат три години по-късно. Вторият му брак е сключен през 1995 г със Силвия Лютакова. Малко след сватбата се ражда първородната им дъщеря Реджина-Силва.